Шефът на отдел "Миграция" в МВР Стефан Христов прие да коментира случая на сенегалеца Мансур Диуф, след като в няколко броя на "24 часа" наши общественици се обявиха против изгонването му от България. Диуф пристига у нас в началото на 80-те г. като политически бежанец. Завършва философия, публикува текстове в научни издания.

От март 2007 г. той живее в дома за чужденци в Бусманци. Има заповед на директора на контраразузнаването за експулсирането му от страната като заплаха за националната сигурност.

- Г-н Христов, общественици апелираха за освобождаването на сенегалеца Мансур Мохамед Диуф, който според тях е "политически затворник в концлагера в Бусманци". Вярно ли е това?

- Има заповед на директора на Национална служба "Сигурност" Диуф да бъде експулсиран от страната, но това не може да стане, защото той няма документи за самоличност и осигурена транспортна връзка за изпращането в страната му. Заповедта за експулсирането му е заради застрашаване на сигурността на страната и затова е пратен в специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

той обаче не съдейства на администрацията на дома, за да бъде изведен оттам във връзка с изпълнението на мярката му. Държи се особено, не контактува с останалите хора.

- Политически бежанец ли е Диуф?

- Такива категории като "политически бежанец" или "концлагер" ми звучат несериозно. Ние работим с терминология съгласно действащото законодателство. Едно лице, за да бъде признато за бежанец в България, трябва да има основания за това. Те са записани в Закона за бежанците. Такава формулировка "политически бежанец" няма. Има статут на бежанец.

Ние не сме компетентни да преценяваме дали е политически репресиран в родината си. МВР не е институцията, която се занимава с тези проблеми, това е Агенцията за бежанците.

В случая с Диуф работим по следната процедура. Когато става въпрос за експулсиране на чужденец, който застрашава националната сигурност, заповедта се издава от директора на НСС. А когато има заплаха за обществения ред, заповедите се издават от директора на полицията, от началника на Гранична полиция и от мен.

- За сенегалеца има такава заповед. Какво следва?

- След издаването на заповед за експулсиране проверяваме дали лицето има необходимите условия да бъде изведено. Той е от Сенегал и затам няма редовна транспортна връзка.

Сериозен проблем за имиграционните служби е, че повечето авиокомпании не качват експулсирани нелегални имигранти, защото най-често се налага да ги върнат обратно за своя сметка. Тъй като не са сигурни дали превозваното лице няма да застраши пътниците, искат да бъде съпроводено.

В случая с Диуф процедурата по извеждането му ще отнеме много време.

Това е много сложна процедура. В България има посолства на държави от Африка, но не на всички. За да издадем паспорт на Диуф, трябва да се отправи запитване чрез МВнР. Те от своя страна ще питат посолството ни в тази държава. Или ако нямаме там мисия, търсим помощ от друга държава, членка на ЕС, която има посолство на Сенегал. Процедурата е изключително тромава.

По закона за чужденците и международните актове Диуф може да бъде изпратен в държавата по произход или друга държава, но която иска да го приеме.

Той обаче отказва да съдейства и не желае да посочи такава държава, затова ние сме длъжни да изпълним заповедта на НСС. Диуф не създава проблеми в дома, но е затворен в себе си.

- Концлагер ли е домът в Бусманци?

- Използването на подобна квалификация е неоснователно и не го приемам.

Става дума за специален дом за настаняване на чужденци, които нямат основание да пребивават в България и трябва да бъдат изолирани. По време на престоя им в този дом те получават условия да живеят човешки. Храната им се осигурява от кетъринг.

зали за занимания и спортна площадка. Наскоро оборудвахме 2 стаи за религиозни обреди. Има читални, билярдна зала и зала с телевизор. Спазваме изцяло модела на ЕС.

- Колко души има в момента в този дом?

- Около 200 души. Това са имигранти основно от Афганистан, Ирак, Близкия и Средния изток, от Африка. В действащото законодателство няма максимален срок за престой на чужденците в дома. Законът казва: до отпадане на пречките. В тази насока, като си даваме сметка, че един престой в дома не може да продължи вечно, си взаимодействаме с неправителствени организации.

Подписахме четири споразумения с БХК, "Каритас"," Ассет" и БЧК. Те ни помагат за чужденци, на които престоят надвишава разумните граници и не се знае кога ще отпаднат пречките.

И тогава в зависимост от желанието и поведението на човека може да излезе навън, като им се гарантират минимални условия за живот. Но много от тях са заплаха за националната сигурност и обществения ред.

Искам да добавя, че чужденците дори и да излязат от дома, нямат основание да пребивават в България. Ако е навън, няма да има препитание. Ние сме още транзитна държава за имигрантите. Тук няма изградени такива общности от техни сънародници, които да ги приемат.

През дома в Бусманци за 1 г. и 3 месеца са преминали 1200 души. Ако те' не бяха настанени там, щяха да бъдат на улицата. Така че центърът има и социално значение. Трябва да се отчита, че България тепърва ще трупа опит в миграционната политика.

- След приемането ни в ЕС увеличи ли се миграционният натиск върху България?

- Натискът е от последните години, но след като българският паспорт стана значим, тенденцията е на увеличение на миграционния натиск. Но няма драстични цифри.

България остава транзитна държава за имигрантите, които се стремят към други европейски държави. Ние изпълняваме своите ангажименти като външна граница на ЕС.

- Колко струва издръжката на чужденец в Бусманци?

- На ден издръжката на човек е 12 лв. и 50 стотинки. В тази сума влизат разходите за храна, отопление и консумативи. С тези пари поддържаме добри условия за живот на хората там.

- Има ли инциденти?

- Трябва да се има предвид, че там са събрани хора от различни континенти, с различни манталитет, характери, вероизповедания и психологическа нагласа.

Има и претенции към администрацията, но не е имало фрапантни случаи и сериозни инциденти. При най-малкия сигнал, че има болен човек, веднага се намесва лекарският екип. Ако той не може да помогне, болният се транспортира в МВР болница, където го лекуват безплатно.

- Има ли наистина опасни престъпници, терористи в дома в Бусманци, след като там бе настанен човек, обвинен, че готвел атентат срещу Джордж Буш?

- Той вече не е в центъра. В голямата си част чужденците в дома са икономически емигранти. Много от тях не знаят, че за да се установят някъде, трябва да спазват някакви законови изисквания. Малка част от тях търсят убежище или се нуждаят от такова.

България изпълнява регламента на ЕС, наречен "Дъблин 2". Според него, ако в друга държава на ЕС се установи нелегално пребиваващо лице и същото е преминало през България, то ни се връща на нас.

Когато засечем нелегално пребиваващ чужденец у нас,

и те се въвеждат в системата Евродак.

При засичане на такъв човек отпечатъците му се вкарват в базата данни на Евродак. Ако се открие, че той преди 5 месеца примерно е бил в България, ни го връщат обратно.

По отношение на миграционните проблеми мога да направя сравнение с Унгария. Тя е член на ЕС от 2004 г. Тенденцията там не е по-различна от България. Унгария все още е транзитна държава за нелегални емигранти. Между 5 и 10 % от населението там са законно пребиваващи чужденци. Другите са незаконно пребиваващи. У нас положението е същото.