ПРАВО НА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ В ИНТЕРНЕТ
Възпроизвеждане на произведение е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляра на произведението или на част от него по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под дигитална форма в електронен носител.
Качването на едно произведение в Интернет е не само акт на възпроизвеждане, но и акт на трансформация на произведението чрез цифровизирането му, т. е. аналоговите данни преминават в цифрови. Затова в Зелената книга на Европейската комисия за авторските и сродните им права /юли 1995 г./ се посочва, че цифровизацията на произведение трябва да се счете за възпроизвеждане на произведение, за което е необходимо съгласието на автора. Чл. 18, ал. 1, т. 10 от ЗАПСП сочи, че предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, се счита за използване на произведение и е необходимо съгласието на автора. Този текст е приложим и по отношение на Интернет.
Чл. 25 от ЗАПСП гласи, че

ИЗГОТВЯНЕТО НА КОПИЯ ОТ ВЕЧЕ ПУБЛИКУВАНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ СЕ ДОПУСКА БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА АВТОРА
и без заплащане на възнаграждение само за лично ползване.
Това не се отнася обаче за компютърните програми. Видна е неадаптацията на тази разпоредба към Мрежата. Ако едно произведение е публично и се цифровизира, това съставлява възпроизвеждане и е необходимо съгласието на автора. Но ако то е публично и се качи в Мрежата чрез уеб страница за лично ползване, това нарушение ли е на авторските права? Възможно защитими са и двете становища. Може да не се зачете за нарушение, тъй като е за лични цели и не се предлага на неограничен кръг лица. Възможно е да се определи и като нарушение, тъй като цифровизацията е използване и възпроизвеждане на произведение, за което е нужно съгласието на автора.
Чл. 26 /Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г./ от ЗАПСП определя, че авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване. Затова свалянето на музика и филми от Интернет става срещу заплащане.

ПРАВО НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕ В ИНТЕРНЕТ
Предоставянето на една творба в Мрежата чрез уеб страница е акт и на разпространение на произведението сред потребителите на Интернет. Но дали тези потребители са публика по смисъла на закона? Юриспруденцията е категорична, че са публика, макар и виртуална.
За разпространение, публично представяне или изпълнение на произведението оригинал сред неограничен брой лица също е нужно съгласието на автора, защото тези действия съставляват използване на творбата. Такава е постановката на въпроса в Европа и у нас /чл. 18, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗАПСП/. Допустимо е свободно използване на цитати. Това правило важи и за българската юриспруденция. Чл. 23, т. 1 от ЗАПСП регламентира, че без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.

НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
Те също са гаранцията на автора, че произведението му няма да се деформира. Както стана ясно, някои от неимуществените права са непрехвърлими - чл. 15, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗАПСП. Отчуждаването на всички други става с писменото съгласие на автора. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8 се упражняват от наследниците на автора.
Правото на автора да разгласи произведението си е негово неимуществено право. То съществува и е правно регламентирано и у нас /чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП/, както в юриспруденцията на континенталната правна система. Цифровизацията на произведение и разпространението му може да стане само с писменото авторско съгласие.
Правото да се иска признаване на авторство върху произведение е неимуществено по характер право и непрехвърлимо право.
Друго неимуществено, но прехвърлимо право е да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство. То цели да запази целостта на произведението и да се избегнат модификациите му.
Цифровизацията на текст, снимка и картинка променя донякъде произведението и то се възприема малко по-особено от първоначалния му вид.
Когато е налице накърняване на авторското право, авторът има възможност да избере пътя на защитата - гражданска, наказателна или административна. У нас чл. 94-96 от ЗАПСП урежда гражданскоправната защита, чл. 97-98 от ЗАПСП регламентира административнонаказателната отговорност и чл. 172 и сл. НК - наказателната отговорност. Слабото присъствие на българския език в Мрежата гарантира донякъде, че правата на българските автори ще бъдат физически, свързани със сайтове на доставчици, ситуирани у нас, и следователно ще се приложи българският закон ЗАПСП.

В момента, в който дадени произведения бъдат качени в Мрежата и веднъж са влезли в нея, авторите им губят контрол върху разпространението на творбата. Споровете относно авторските права ще се уреждат въз основа на правилата на международното частно право. ЕС се опитва да създаде конвенция, която да хармонизира уреждането на авторските права по отношение на Интернет. Срещата в Женева през декември 1996 г. имаше точно тази цел. Операторите на и-страници държаха на позицията си, че всяко произведение, качено в Мрежата, става публично и възпроизвеждането му е неизбежно поради характера на Интернет. Авторите пък държаха това да се регламентира като тяхно имуществено право на използване чрез възпроизвеждане. Въпросът обаче все още остава открит и нерегламентиран по отношение на Интернет.