71% от българските предприятия са направили иновация през 2009 г., стана ясно на Националния иновативен форум миналата седмица. Това означава повишаване на иновационната активност на българските предприятия, която през 2008 г. е била 43%. 25,9% от предприятията в нефинансовия сектор в България са въвели продуктови иновации (нови или усъвършенствани продукти и услуги). Повечето внедрени технологични решения са заимствани от опита на чуждестранни партньори и представляват новост единствено за фирмата внедрител или за националния пазар. 19 процента от предприятията са внедрили процесни иновации – около три четвърти от тях също се основават на технологичен трансфер от чужбина, изяснява още годишният доклад "Иновации.bg" на фондация "Приложни изследвания и комуникации. Едва 10% от предприятията в нефинансовия сектор са инвестирали едновременно в нови продукти или услуги и в нови производствени процеси. А още по-малък (6,3%) е делът на предприятията, които са внедрили всичките четири вида иновации – продуктови, процесни, организационни и маркетингови.

Две са основните причини за увеличаване инвестициите в иновации като цяло според доклада: положителните последствия от членството в ЕС и негативните последици от кризата. Иновативните предприятия ще усетят кризата по-късно – през 2010-а и 2011 г. – прогнозират експертите от Фондацията.  

Иновациите в сектора на ИКТ

По данни на НСИ разходите за научно-изследователска и развойна дейност в ИКТ сектора достигат до около 9 млн. евро, което е около 20 % от разходите за НИРД във всички сектори. Тези стойности показват изключително ниско ниво на тези разходи (средно едва 0,3 % oт оборота на една фирма) в един от най-високо технологичните отрасли. Ниските нива отразяват и систематичните слабости в отчитането на НИРД, които засягат и този сектор. Според груби оценки реалните разходи са между два и десет пъти повече, отколкото официално регистрираните. Същевременно, неразвитостта на националната икономика е причина наличният НИРД потенциал в определени технологични области, свързани с ИКТ (напр. био- и нано-технологии, химия) да не може да се използва за развиване на местни производства и изследователите работят предимно за чужди възложители.

Като цяло, относителното значение на производствените подсектори в ИКТ е намаляло от 28% до 20% през 2009 г. по отношение на броя на фирмите и остава стабилно, но и ниско по отношение на дела на добавената стойност (9%) и оборот (13%), обобщава докладът. Например, компаниите в сектора "Производство на канцеларска, счетоводна и изчислителна техника" са намалели с 40% за последните десет години. 

ИКТ иновациите по сектори

Според "Иновации.bg" технологичното обновление във всички сектори у нас през 2009 г. неявно включва вградени ИКТ – внедрени процесни иновации и инсталации в производството на алкохолни напитки, технологични линии за производство на хранителни продукти, обработка на дървесина и производство на мебели. "Въпреки кризата 2009 г. ще се запомни с големия брой интеграционни проекти на софтуер за фирмено управление, разработени както от местни, така и от чужди компании", обобщава докладът. Голяма част от тези проекти обаче били планирани за 2008 г., а някои дори за 2007 г.

През 2009 г. ИКТ иновациите в комуналните сектори "Производство и добавяне на енергия", "Доставяне на води", "Канализационни услуги" и "Управление на отпадъците" са били свързани с изменения в и въвеждане на нови системи за мобилни, уеб и е-плащания, системи за отчитане на потреблението, за управление на запасите, доставките и бизнес процесите, за дистанционно отчитане на потреблението, за дистанционно наблюдение, контрол и оценка на риска и др. Във въпросния период са внедрени или усъвършенствани центрове за работа с клиенти, както и системи за управление на човешките ресурси. Тези иновации предполагат значителни организационни промени както в сектор "Енергетика", така и в цялата преработваща промишленост.

Много допълнителни рискове са се появили като ефект от използването на ИКТ, сочи още проучването. Такива са например рисковете за фирмената сигурност и заплахите за конкурентната позиция на фирмата.

Бъдещето на НИРД в ИКТ

Университетските системи у нас произвеждат максимално по около 3500 ИТ специалисти годишно. Общият недостиг в икономиката на ИТ специалисти за 2012 г. се оценява на около 10-15 000 човека. Бъдещето на НИРД в ИКТ зависи и от ендогенни фактори като местното търсене от други индустрии и обществените поръчки за системи за е-управление. Екзогенни фактори са решенията на чуждите компании за бъдещето на техните клонове, рамковите програми на ЕК и координационните дейности в европейското изследователско пространство в областта на ИКТ.

Патентната активност на ИКТ предприятията

Едва 2% от общо регистрираните патенти на година е патентната активност на ИКТ предприятията. Средно около 20 патента годишно отчита докладът за периода 2000-2007 г. В края на този период патентите дори намаляват до 10. До голяма степен това се дължи на факта, че по-голямата честота на иновации в ИКТ се асоциира с производството на софтуер, който така или иначе не може да се патентова в Европа. В същото време почти всички заявки и регистрирани патенти в САЩ през последните години, в които като изобретатели са вписани българи или чужденци, живеещи в България, са в областта на ИКТ.   

Скритите форми на иновативно предприемачество

Един от основните акценти в "Иновации.bg" е широкото разпространение на скрити форми на иновативно предприемачество в публично финансираните научно-изследователски организации и в бизнес предприятията. Най-масово е създаването на свързани с научно-изследователската дейност фирми (spin-off), паралелна заетост в научно и бизнес предприятие, сътрудничество за развитието на човешки капитал, сътрудничество в научни и приложно ориентирани изследователски проекти и т.н.

Липващите конкретни мерки в подкрепа на иновациите

България е единствената страна член на ЕС, която няма официално приета цел за постигнато равнище на финансиране на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) за 2010 г., нито пък има приета такава цел за следващото десетилетие, акцентираха експертите на Националния иновационен форум. Страната ни е на последно място в Общността по отношение на финансирането за НИРД като дял от БВП – 0,49% през 2008 г. при средно 1,9% за ЕС-27.

През 2010 г. планираните държавни разходи за наука възлизат общо на 221 млн. лв., или 1 % от всички бюджетни разходи. Както и в предходни години, те ще бъдат изразходвани почти изцяло за текущи разходи (главно заплати) и едва 3,2 % ще се разпределят за капиталови разходи, в т.ч. за развитие на изследователска инфраструктура.

За разлика от водещите в иновационно отношение страни в ЕС, заетостта в България се осигурява предимно от държавния сектор. Обезпокоителна е тенденцията на намаляване на дела на младите хора, намиращи професионална реализация в сферата на науката и технологиите. В същото време намалява и броят на академичните кадри в техническите области на науката (близо 12 %) и в медицинските науки (малко повече от 8 %), което ще бъде съществена пречка пред потенциала за развитие на тези високотехнологични области в обозримо бъдеще, предвиждат експертите.