Най-големите български браншови организации в сферата на ИКТ – БАИТ, БАСКОМ, ИКТ Клъстер и Българската уеб асоциация, изразиха обединената позиция относно публикувания за обществено обсъждане проект на Стратегия за електронно управление на Република България 2010-2015 г.
Конструктивното становище на бизнеса цели подобрение на проекта за стратегия и подпомагане изграждането на пътна карта за дългосрочното му реализиране. Браншовите организации оценяват усилията на правителството до момента и са готови активно да ги подкрепят, като предлагат редица допълнения и корекции, най-важните от които са необходимост от ясно изразена политическа воля и целево финансиране.
Електронното управление е ключов инструмент за реализация на цялостна административна реформа, ограничаване на предпоставките за слаби управленски практики и злоупотреби, за осъществяване на добро, ефективно и демократично управление. Ето защо електронното управление трябва да бъде припознато като национален приоритет от всички политически сили.
Първата стъпка за изграждане на работещо е-управление е моделиране и оптимизация на бизнес процесите и организационните структури. Само така могат да се изградят нужните информационни системи за автоматизация и взимане на решения, на основата на които да бъдат обезпечени работещи електронни услуги за гражданите, бизнеса и самата администрация.
Основна теза на браншовите организации е, че ефективното осъществяване на Стратегията за електронно управление може да се гарантира само чрез партньорство и координация между бизнеса, гражданските организации и всички заинтересовани екипи и звена на държавната администрация.
Браншовите организации подкрепят заложения в настоящата проектостратегия нов организационен модел за широка представителност и сътрудничество чрез Национален съвет по е-управление към Министерски съвет. Този нов орган за централизирано управление се основава на диалог и постигане на съгласие между четирите основни заинтересовани страни, които трябва да имат балансирано представителство при гласуване:
политическо представителство чрез съответните ресорни министри;
изпълнителна администрация в лицето на новата фигура Главен директор по е-управление, подчинените му директори по е-управление към секторните министерствата и агенциите и централното изпълнителното звено – дирекция за е-управление;
неправителствени организации, представляващи гражданското общество;
браншови/професионални организации в ИКТ сектора.
Така организираният Национален съвет ще осигурява възможности за развитие на единни дългосрочни политики и референтни рамки за различните сектори в рамките на държавната администрация. Централизацията на ИКТ стратегията осигурява приемственост и изключва дублирането на задачи в различните ИКТ проекти, като така води до оптимизация на разходите на държавната администрация, намаляване на корупцията и многократно увеличаване на ефективността на ИКТ инвестициите.
Националният съвет по е-управление ще осъществява активно стратегическо управление. Стратегията и плановете ще бъдат актуализирани, за да отговарят на динамично променящата се среда и реалния прогрес за изпълнение на стратегията.
Широката представителност, която се гарантира от заложения в Стратегията за е-управление Национален съвет, спомага за налагането на прозрачност и отчетност в администрацията чрез инвестиционно управление на ИКТ проектите. Националният съвет ще се грижи за приоритизацията, управлението, контрола и последващата оценка на тези информационни системи, прилагайки утвърдени международни практики и обективни ключови показатели.
При потвърждаване на политическата воля за осъществяване на новия организационен модел, основан на сътрудничество между държавата и ключовите обществените групи, браншовите организации - БАИТ, БАСКОМ, ИКТ Клъстер и Българската уеб асоциация, заявяват своя ангажимент за активно участие в Националния съвет по е-управление и съпътстващите го комитети. |