търси
cnsys последен брой търсене архив абонамент за услугата
"Дума"  3 ноември 2008 , 15 стр.
Науката, експериментът в Церн* и ислямът
Старанието на теолози и учени-ислямисти да са в крак с нашето съвремие, поражда надеждата, че ще надделеят трезвите, миролюбиви и антитерористични възгледи и тенденции

Стефка Първанова

В наше време в исляма се наблюдават различни позиции, тълкувания, становища по политически, научни и други проблеми, между които и най-странни, като това на духовника Юсуф Карадагоглу. Според него, науката разполагала с доказателства, че центърът на Вселената е в Саудитска Арабия, поради което часовият пояс от Гриниуч трябва да бъде заменен с нов и той трябва да започва от свещения за мюсюлманите град Мека. На това, повече от странно мнение, може да съперничи предложението на мюсюлманския духовник от Саудитска Арабия Мухаммед Мунаджит, според който героят от детските филми Мики Маус трябва да умре, тъй като бил един от воините на сатаната, бил дяволско същество и въздействал изключително отрицателно и зле на деца. Духовникът не посочва как може да стане това, но сигурно Мики Маус ще бъде прокълнат и обявен за мъртъв.
В началото на нашия век обаче човечеството стана свидетел не на обявяване и проклинане на съществуващи само във филмите и приказките същества, но и на реалната смърт на стотици невинни хора, затрупани под двете кули в центъра на Ню Йорк в резултат на разрушаването им от крайни, радикални ислямисти, членове на терористичната организация "Ал Кайда". Нейни и членове на други ислямски терористични организации извършиха и много други жестоки престъпления, отнели живота на стотици, хиляди хора. Всички те потвърждават мнението, че най-често почти всеки терорист е мюсюлманин, което, разбира се, има изключения. Не бива също да се забравя и фактът, че не всеки мюсюлманин е терорист, че историята познава много мислители, творци, откриватели мюсюлмани, допринесли за развитието на науката литературата, изкуствата.
Медиите, особено електронните и интернет, вече дават възможност на мюсюлманите по света, и особено младите, да научават за много нови факти и събития, научни постижения и открития, които не са им били известни, при което те няма как да не си задават и търсят отговори на много въпроси. Един от тях е "съвместими ли са постиженията в различните области на науката и техниката с догмите, принципите, каноните, съдържанието на тяхната религия"? Редица политически дейци, общественици, философи, ислямисти, мюсюлмански теолози се стараят да обясняват постиженията на съвременното развитие, а също и на историческото, по един особен начин. Те просто не посочват техните истински автори, откриватели-европейци и християни, а ги приписват на мюсюлмани. Твърди се, че още през 880 година например ислямският учен Ибн-и Фирнас е направил първия успешен опит за летене; през ХII век Ал-Джазари, според намерена детайлна рисунка, е създал регулатор, подобен на парно-автоматична система, в която за пръв път е използвана клапа, която много по-късно станала елемент в мотор на пара; 500 години преди Коперник Ал-Бируни е направил изчисления за кръглата форма на земята и нейното въртене около оста й, твърдят ислямисти.
Възвеличаването на тези и други, обявени за постижения на ислямски учени, открития има за цел да укрепва вярата, привързаноста и авторитета на мюсюлманската религия. Не случайно през май тази година в Истанбул беше открит Исторически музей на ислямската наука и техника, в който бяха изложени 140 експоната. Музеят бе обявен за "проект от световен мащаб", който да покаже, че "основите на съвременната наука се коренят в откритията на мюсюлмански учени".
Изборът на Истанбул за създаването на Исторически музей на ислямската наука и техника е продиктуван от целите на турската външна политика. По думите на учения Хакан Яавуз съществува стремеж Турция да се превърне в център на мюсюлманския свят.
Напоследък, също така усилено, се разработва и пропагандира тезата, че "науката и ислямът, според Корана, са двете страни на едно и също огледало". Тази теза се застъпва в излязлата и у нас книга "Коранът и науката". В една поместена в печата рецензия се казва: "Читателят ще разбере, че въпреки, че е низпослан (изпратен) преди 14 века, Коранът съдържа скрити послания за научни открития и технологични новости. Неоспоримите факти, свързани със сътворението на Вселената, етапите, през които е минала, и състоянието й, открити едва след научни изследвания, могат да бъдат намерени изцяло в Свещения Коран".
Напоследък усилията да се докаже, че между исляма и науката няма противоречия, а напротив, съзвучие, хармония, се проявиха въз връзка с привляклата вниманието на целия свят дейност на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева. В лабораторни условия в него трябва да се възпроизведе големия взрив, който, както посочват учените, е поставил началото на Вселената. Веднага след съобщенията, че ще се проведе този фундаментален опит, започнаха да се правят нови предположения, че той може да предизвика поредния спор между религиозни дейци и учени материалисти. Засега няма признаци, че той е започнал или предстои.
Независимо от тези очаквания теолози, учени-ислямисти видяха в опита на ЦЕРН потвърждение на връзката между религията и науката. Така директорът на Управлението по вероизповедания на Турция Али Бардакоглу заяви: "Всеки научен опит, който човек може да направи, е известен на Аллах. Всеки опит се доближава до истината на Сътворението, което в никакъв случай не противоречи на волята на Всевишния. Науката е призвана да направи религията по-достъпна и разбираема. А религията има за задача да проправи път към достиженията на науката". Професорът по ислямска теология Хайреттин Караман заяви даже, че научните опити се приемат и одобряват от религията, която той изповядва и преподава. "Използването на научни методи, за да се разбере как е построена Вселената, е желано от исляма, пише той. С изучаването на живата и неживата природа се вижда, че има едно величествено изчисление при тях. Така се убеждаваме още повече, че това не може да е дело на сляпа случайност".
Старанието на теолози, политици и учени-ислямисти да са в крак с науката и нашето съвремие поражда надеждата, че трезвите, миролюбиви, антитерористични възгледи и тенденции сред тях ще имат развитие и успех.

*ЦЕРН - Европейски център за ядрени изследвания


2000 - 2010 © CNsys PLC