С подобни поздрави посрещат много интернет клубове. Но в дигиталния свят има и зверове, изчадия, които реват, раздават юмруци, бият се... После иди и доказвай, че интернет е безопасно място. Това го твърдят не само предубедените. Уви, това място не е безопасно дори за възрастни, камо ли за деца. "Виж кой говори", тук не играе. Особено ако отсреща стои изпечен мошеник, развратник, педофил, комарджия, фалшификатор някакъв. Анонимността дава сила и самочувствие: "Моят блог, това съм аз!". Коя (кой) си ти? Отсреща често мълчат, издигат лозунги в защита на свободата на словото или на правото да си я поискаш. Гот е! Но

червената лампичка не бива да гасне...

Безопасността на децата в интернет, какви са отговорностите и основните правила за безопасно сърфиране в глобалната мрежа обсъдиха на кръгла маса вчера в БТА представители на държавни институции, неправителствени организации, родители и деца, медии. Дискусията бе по инициатива на Майкрософт България, детския портал Аz-Deteto.соm и фондация "Благодеятел". Кръглата маса е част от кампанията "Децата безопасно в интернет", която започна през декември миналата година.
38 процента от децата у нас са онлайн всеки ден, най-активни са между 9 и 15-годишните, сочи анкета на българския детски портал Аz-Deteto.соm. Децата най-често ползват интернет вкъщи - 81 на сто, 13,9 на сто - в училище, а само 7,4 на сто - в интернет клуб, каза Жюстин Томс от Аz-Deteto.соm. Анкета сред деца от 6 до 14 години от София показва, че всички ползват интернет. По-голямата част от родителите казват, че контролират децата си при сърфирането в глобалната мрежа, а близо половината от тях имат опасения от това, че детето ползва интернет. Над 90 на сто от родителите споделят, че

нямат специален софтуер на компютъра си

у дома, който да предпазва от посещения на нежелани сайтове.
Председателката на Държавната агенция за закрила на детето Ширин Местан изтъкна важността на защитата на правата на децата в информационното общество. По думите й интернет не би трябвало да се възприема като "виртуална джунгла", а трябва да има своите правила. Местан допълни, че инструментите на регулацията и саморегулацията са реалните пътища за разрешаване на проблемите, свързани с правата на децата в интернет. Според Орлин Кузов от МОН усилията трябва да се насочат към това децата да се научат да се защитават, за да се чувстват безопасно в интернет. Трябва да си изградят ядро от познания и морални ценности, които да им позволят да оцелеят в информационната джунгла, допълни той. Според Кузов на едно дете трябва да се внуши не какво не трябва да прави, а да му се покажат

добрите практики при сърфиране

в интернет. Той изтъкна, че родителите трябва всекидневно да разговарят с децата си, да ги питат не само за това какво се е случило в училище, но и какви сайтове са посещавали.
Това, което се случва на нашите деца, когато застанат пред компютъра, е грижа на цялото общество, каза Нели Стоянова от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Най-новият сборник, издаден от агенцията - "Децата в новата информационна среда", обединява документи и препоръки на Съвета на Европа за правата на децата в новата комуникационна среда, свободата на изразяване и възможностите за обучение.
В международния ден за безопасен интернет - 12 февруари - в Дома на киното в София ще се състои премиерата на документално-образователния филм "Сърфирам безопасно", създаден като част от кампанията "Децата безопасно в интернет

През юли 2004 г. България подписа меморандум за присъединяване към Многогодишния план за действие за безопасен интернет на Европейската общност (Програма Safer Internet). В рамките на проекта ще бъде създадена и поддържана гореща линия за подаване на сигнали и оплаквания от потребителите за наличие на незаконно и вредно съдържание в мрежата. С решение на правителството от 19 януари 2006 г. България продължи участието си в Многогодишната програма на Европейската общност за насърчаване безопасното ползване на интернет и нови оn-linе технологии (Safer Internet plus). С Решение No. 184/25.03.2003 г. на Министерския съвет бе одобрено присъединяването на Република България към Многогодишната програма на общността за по-достъпно цифрово съдържание в Европа (eSafe). Програмата е с бюджет 149 млн. евро и продължителност до 2008 г. Тя е одобрена от Европейския парламент и Европейския съвет на 9 март 2005 г. и основната й цел е стимулиране развитието и употребата на европейско цифрово съдържание по глобалните мрежи. Главните области на съдържанието, върху които програмата ще се съсредоточи и тази година, са борбата с незаконното съдържание в интернет; ограничаване на нежелано и вредно съдържание; насърчаване на сигурността на интернет; повишaване на информираността.

Страницата подготви Ева Костова