Бисер Димитров е роден през 1948 г. във Варна. Завършил е техникум по електротехника и е бил на специализация в заводите на "Инкомс", които сега купува. По-късно завършва ВИИ "Карл Маркс", специалност външна търговия. Бил е последователно директор по износа на електроника в бившето Министерство на машиностроенето и електрониката, шеф на маркетинга в СО "Приборостроене и автоматизация", след това е заместник-председател на обединението и директор на Комбината за периферни устройства в Пловдив. Става и генерален директор на Стопанския комбинат за организационна техника, който според бивш шеф на ДЗУ е създаден специално за него от Огнян Дойнов.

Бисер Димитров е женен за сестрата на Пламен Вачков - син на бивш главен прокурор на републиката, бивш шеф на комбината за микропроцесорна техника в Правец, сега вицепрезидент на "Мултигруп".

През 1989 г. Димитров е арестуван и осъден за присвояване на 11 000 лв. През 1990 г. е амнистиран и напуска България. Основава фирма след фирма в Щатите, където живее, и предлага на руснаците технологията, която на практика е на "Кейлок" - американското дружество на ДЗУ, и японската компания ТЕАК, което след оттеглянето на японския партньор е пререгистрирано под името "Понт периферълс".

През декември 1996 г. Димитров е арестуван във Франция по подозрение, че пере пари от Източна Европа. Тогава той е изпълнителен директор на френско-американската компания MBI International и шеф на щатската фирма за дискови устройства Giga Storage. Според Франс прес френската полиция е установила, че капитал от 10 млн. долара, дошъл главно от австрийски, български и унгарски банки, е престоял само няколко дни по сметката в Белфор, след което почти цялата сума била прехвърлена вероятно в САЩ. Сред посочените банки била австрийската "Централ вексел унд кредит банк". Френските власти обаче не намират достатъчно доказателства за пране на пари и Бисер Димитров е оправдан. Той се появи през 2002 г. като представител на малайзийската компания "Си Ес метал", която заявява официално интереса си към покупката на "Инкомс телеком холдинг". След поредица от опити за продажба и обвинения между купувачите и Агенцията за приватизация в крайна сметка през юни АП избра за купувач на холдинга представляваната от Бисер Димитров австрийска компания CSI Handels und Beteiligungs. От другия кандидат-купувач - американската C.P.C., заявиха, че ще атакуват сделката пред Върховния административен съд. Надзорният съвет на агенцията все още не потвърдил избора на купувача.

Г-н Димитров, на какъв етап е сделката за "Инкомс телеком холдинг"?

- Проектодоговорът вече е внесен за одобрение в надзорния съвет на Агенцията за приватизация.

Кога очаквате надзорът да го одобри?

- Имаме график и той е свързан с парламента, тъй като плащанията по сделката ще са чрез испанския дълг (според правителствено споразумение участници в приватизацията могат да плащат договорената сума за сделката под формата на погасяване на българските задължения към Испания - бел.ред). Парламенът излезе в отпуск до 3 септември и трябва да се върне, за да ратифицира споразумението между Кралство Испания и България.

Какъв процент от цената ще бъде платена в брой?

- Седемдесет процента ще бъде с испанския дълг и 30% кеш. Цената на сделката е 9 млн. лв., или някъде към 4.6-4.7 млн. долара. Това е три пъти повече от това, което са възнамерявали шест месеца по-рано да платят предишните кандидат-купувачи.

Кой е купувачът и кой стои зад тази компания?

- Фирмата се казва "Си Ес интернешънъл" и тя е създадена специално за приватизацията на "Инкомс". Това е холдингова компания със седалище във Виена. Ние сме трима партньори и всеки притежава някакъв процент. Освен това сме и вицепрезиденти в "Си Ес метал" - Малайзия. "Си Ес метал" се занимава основно с работа на ишлеме, а също така и с продукция за водещите световни фирми като "Сони", "Шарп", "Сунитомо" и т.н. Произвежда различни детайли и за "Бош" - Германия. Продукцията на "Си Ес метал" е точно това, което е "Инкомс" - пластмасови детайли, печатни платки, само че не произвеждат български печатни платки, а монтирани печатни платки. Фирмата е относително малка, защото 80 милиона долара е годишният й оборот, но е изключително агресивна и в момента за 2001 г. се нареди на 40-о място сред 40-те най-бързо развиващи се компании в Малайзия. Има заводи в Малайзия, Индонезия, Китай и сега практически започва дейност в България.

Какво предвижда инвестиционната ви програма за "Инкомс"?

- Инвестиционната програма предвижда влагането на 25 млн. лв. за три години и разкриването на около 2000 работни места към съществуващите в момента. Сега в заводите на "Инкомс" работят по-малко от 1000 души. Нашият ангажимент е да стигнем до 3000 работни места до края на третата година. Друг ангажимент е работната заплата, която сега е средно 214 лв. Възнамеряваме да я удвоим до края на периода и тя да достигне 458 лв. Не е възможно хората да работят и да не им се плаща. При разговорите с профсъюзите коментирахме цялата програма. Смятаме да храним работниците без пари, даже можем да им платим и сметките за тока, ако се докаже, че са техни, а не на съседите. И разни други такива социални придобивки, защото това е много важно.

"Инкомс" не е ли куха структура?

- "Инкомс" е било нещо преди 15 години и е нищо в момента. Нито има модерно оборудване, нито знаят как да произвеждат модерно. Единственото, което има все още, са хора, част от таланта, който е имало навремето. И някакво ноу-хау във високите технологии - като радиорелейните връзки. Иначе е една ръждясала машина, която трябва да се възстановява. Сградите също са в тежко състояние и трябва да се инвестира много.

В този смисъл не е ли много рискована тази инвестиция?

- Изобщо не е рисковано, ако знаеш какво правиш. Най-важните активи за една компания са хората. В България пък е и най-евтино, това не е за хвалене, но е предимство. И по тази причина е атрактивно да се прави бизнес тук.

Какви активи купувате?

- Основно сгради и машини. Една част от тях ще ни свършат работа, други - не. Но ние специално знаем къде какво трябва да се направи. Конкретни програми имаме за заводите в София, Русе, Белоградчик и Благоевград.

След колко време смятате, че може да ви се възвърне инвестицията?

- Всички правят прекрасни бизнес програми, но това е божа работа. Никой по света не може да предвиди състоянието на икономиката - кога къде какво ще се случи. Ние не търсим бързи пари - да вкараме 25 млн. лв. и да приключим сделката. Това, което получаваме като печалба, ще го реинвестираме. Но със сигурност през първата година няма да има никаква печалба. През втората и третата може би ще има някаква малка печалба, но всички средства трябва да се реинвестират. За връщане на инвестицията може да се говори след пет години. Амбицията ни е да изкараме "Инкомс" на фондовата борса в Ню Йорк.

Сделката беше доста оспорвана, другият кандидат-купувач С.Р.С запалши, че ще атакува договора в съда

- Не мога да коментирам атаките на С.Р.С. Всеки има право да се отбранява. Но ние сме готови на партньорство с тях, желаем успех в начинанията им. Нищо лошо не можем да кажем за С.Р.С.

Как стигнахте до идеята да купите "Инкомс"?

- Първо, никога не съм имал планове да се връщам в България. Аз бях вицепрезидент в една голяма компания - "Риплей", и основно се бях концентрирал върху работата си за оптически компоненти за телекомуникациите. Доста пътувах из Европа. Направих и една среща с кмета на Пловдив и той ме покани да дойда тук. После се срещнах с Николай Маринов (директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции - бел.ред.) и той ме докандърдиса. Така взех решението през декември миналата година да напусна фирмата си и да осъществим този проект със "Си Ес метал", които тогава ни бяха поддоставчици.

Вашето име се свързва с проекта "Нева".

- Аз нямам нищо общо с "Нева" и никога не съм имал. Занимавал съм се и продължавам да се занимавам с високи технологии. Никой от участниците в проекта не продължава да се занимава с това.

Тогава защо името ви се свързва с проекта?

- В България имаше една политическа фигура, която се казваше Андрей Луканов. Той създаде достатъчно напрежение и интриги по онова време и подготви общественото мнение, че моят шеф, Огнян Дойнов, и аз сме много лоши хора за България и ни свързваха с всичко. В началото на 90-те години нямаше много българи в Силиконовата долина, а преди 90-та година аз смятам, че съм единственият българин, който има всички тези връзки и запознанства в Силиконовата долина, защото прехвърлях технологии оттам тук, всичките легално, докато в "Нева" нещата се правеха по друг начин.

Аз не желая да имам нищо общо с нелегалния бизнес, защото по този начин нямаш никакъв шанс в Америка, затова една част от участниците в проекта все още са в затвора. "Нева" беше като Гарабед шпионина на петия етаж - всички знаеха за проекта, а в същото време беше голяма тайна. "Нева" като търговска операция е изключителна, като технологична - нулева. Там технология нямаше, просто се продаваха на руснаците усмивки от старите ленти. Взеха се много пари и ако не се беше срутила съветската система, някой трябваше да бъде отговорен. Пак казвам - аз с проекта "Нева" нямам нищо общо.