"Нямам никакво отношение към подкупи, убийства и мръсни пари. Ако можеха, щяха да кажат, че съм разпънал Христос. Моето хоби, ако мога така да се изразя, е да помагам на добрите, честните хора... Обожавам книгите, хубавите детективски романи."

Думите са на Майкъл Чорни -един от най-противоречивите руски бизнесмени. Говорят за него ту като за мафиот, наследник на парите на КГБ, ту като за многострадална жертва на неблагодарни роднини, нелоялни партньори и международна конспирация. Той описва себе си като гражданин на света, но над 10 държави, сред които САЩ, Англия, Франция, а доскоро и България затвориха границите си за него.

В "златните" периоди на бизнеса алуминиевият крал на Русия има над 400 млн. долара. Сега твърди, че не знае точно какво притежава:

"Предприятията ми са толкова много, че не съм ги броил. Докоснат съм от Господ! Той ми е дал този дар, един такъв особен нюх -винаги знам кога да купувам и кога да продавам. Срещу името ми западните банки ми поверяваха стотици милиони."

Само допреди няколко месеца като "крал" в изгнание се беше оттеглил спокойно в Израел. Оттам Чорни раздаваше заповеди, пари и прочувствени открити писма в зависимост от случая. След поредица икономически скандали, в които името на бизнесмена бе замесено, включително и в опит за убийство, той заяви:

"Атаките не са срещу мен, а срещу руските евреи. Но има и хора, които ценят руснаците. Като Шарон (израелския премиер Ариел Шарон - б. а.). С него си говорихме на руски. Той ме пита: "Миша, защо ти си мафия? Убил ли си някого? Откраднал ли си нещо?" Аз му казвам: " Никого не съм убивал, от никого нищо не съм откраднал. "Шарон: "Значи парите си си ги заработил?! Юнак! Донеси ги тук, строй си дом и живей. Никой няма да те пипне. А тях всичките ги прати на..."

Майкъл Чорни - детство и юношество

Михаил Семьонович е най-големият от тримата братя Чорни. Роден е в Украйна, но още от двегодишен заживява в Ташкент. Малкият Миша израства в обикновено семейство на строителен работник и домакиня. Белязва го болестта на брат му Лев:

"Средният ми брат като дете се разболя от детски паралич и мама непрекъснато бе заета с лечението му. Аз и най-малкият ми брат Давид прекарвахме детските си години предимно с баба Вера и с лелите на баща ми. Татко беше зает все с работа, мама - с Лев. На мен ми се налагаше да оставам сам, да помагам в къщната работа и да бъда мъжът в къщи. Малкият стопанин на голямата къща."

Майкъл Чорни е възпитаван строго:

"Понякога викаха мама или татко в училище. Тогава се бояхме, че ако отиде татко, на следващия ден ще ни острижат нула номер. Той имаше навика да ни налага такова наказание. То всъщност беше чисто профилактично - по онова време в училищата в Ташкент често се срещаха въшки.

Михаил Семьонович с умиление си спомня как баща му - Семьон Наумович го е оставил да учи само до осми клас. После му подарил кирка, плоски клещи, лопата, лост и отвертка и казал:

"Върти, дълбай, печели!"

Когато завършва вечерната гимназия, Майкъл вече печели по 150 -200 рубли. Заедно с Лев следват в Ташкентския технологичен институт. Двамата братя спазват съветите на баща си и съчетават учението с работа, постъпвайки на най-ниското стъпало в промишлен завод. Там Майкъл се издига до заместник-началник, а Лев става началник цех.

С идването на перестройката братята развиват частен бизнес. Произвеждат пластмасови, метални изделия и трикотаж в няколко цеха в Узбекистан. Само за една година успяват да заработят един милион рубли. Как точно, никой не знае. Напускат Русия в края на 1989 г. Лев, Давид, майка им и трите деца на Майкъл заминават за САЩ, а той - за Израел.

Михаил Семьонович се връща триумфално в Русия след три години заедно с брат си Лев.

Майкъл Чорни -алуминиевият крал

Началото е Узбекистан. Там двамата братя създават първия за страната производствен кооператив. Говори се, че именно тогава Чорни се свързва с лица от престъпния свят. Медиите в Русия твърдят, че двама от най-известните босове на Ташкент - Гафур Рахимов и Тофик Арихфов му помагат в бизнеса. От своя страна те използвали кооператива на братята за изпиране на пари от рекет, проституция, търговия с оръжие и наркотици.

Майкъл Чорни: "Това са глупости. Понятието "руска мафия" е измислено от западните спецслужби. Информационната част на войната срещу Русия е демонизация на руския бизнес. Клеймото "руска мафия" е идеалната спецоперация срещу конкурента."

Въпреки стабилните контакти, които двамата братя си изграждат, начало на алуминиевата империя слага едва запознанството им с търговците Давид и Саймън Рубен. Когато Майкъл се среща с Давид Рубен, той веднага разбира, че двамата могат да си бъдат взаимно полезни. През това време Чорни се занимава с

изкупуване на метали

Има стабилни връзки в пристанищата, в железопътния транспорт и стоманените предприятия (именно оттам по-късно тръгва и TWG -Trans World Group). Така се слага началото на партньорството между двете фамилии. Интересно е, че братята Рубен и Чорни никога не са скрепявали бизнес отношенията си с подписването на договор. По този повод Давид Рубен казва: "Тогава бизнесът в Русия нямаше нищо общо с това, което вървеше на Запад - с договори и т. н. Милиони долари се превъртаха само на една честна дума."

Скоро Рубен и Чорни започват да сключват изгодни сделки с големи руски заводи и металодобивни предприятия в

Украйна и Узбеки­стан. За кратко вре­ме Trans World Group изграждат железопътни линии, по които се движат около 300 вагона. Те пренасят товари към Далечния изток и получават сурови­на от Австралия. Съ­здателите на TWG твърдят, че благода­рение на техните усилия са възстано­вени връзките меж­ду съюзните репу­блики, разрушени с разпада на СССР.

"Фамилиите Ру­бен и Чорни помог­наха за построяване­то на руската инфра­структура в буквал­ния смисъл на дума­та. Успяхме там, където най-големи­те компании се стра­хуваха да рискуват. По това време на За­пад печалбата след подобни търговски операции възлиза­ше от 1% или 5 дола­ра от тон метал. Ви­дяхме, че в Русия мо­жем да спечелим до­ри 200 долара за тон. Алчността ни нака­ра да рискуваме", казва Давид Рубен.

Същевременно TWG се разраства, подчинявайки на своята политика най-големите металургични заводи. Печелят и от още една хитро измислена фи­нансова транзакция. Получавай­ки одобрението на руските власти, съдружниците налагат на вътреш­ния пазар цени, малко по-ниски от световните. Осъществяват и ек­спорт, без да плащат данъци и ми­та. Така финансовите им постъ­пления се покачват главоломно -

над 30 млн. долара

До 1998 г. под контрола на Майкъл и средния брат Лев се намират три от най-големите алуминиеви заво­ди в Русия - Красноярски, Братски и Саянски, произвеждащи около 60% от общата продукция.

През 1998 г. Майкъл Чорни се скарва с брат си Лев и излиза от общия бизнес. Напуска групиров­ката TWG с над 400 милиона дола­ра в джоба. Разривът между Чорни и брат му Лев води до разтърсване на търговията с метали. Според ед­на от версиите Лев и западните му партньори се опасяват, че Майкъл може да привлече вниманието на полицията, продължавайки да поддържа контакти с престъпните среди. Те се насочват към нови партньори и открито заявяват на­меренията си да покорят световни­те пазари, изчиствайки се от няко­гашния си облик на фирма, подпо­магана от съмнителни структури.

Майкъл Чорни: "Какво означа­ва връзка с криминалния свят? Не смятам нито един от партньо-

рите си за престъпник. Истина­та е, че с брат ми имахме различ­ни възгледи. Просто напуснах гру­пировката. "

След разрива с Лев, Майкъл се свързва с генералния директор на Саянския алуминиев завод Олег Дерипаска. Двамата стават основ­ните собственици на предприятие­то чрез емитиране на акции. Осно­вават своя групировка "Сибирски алуминий", разчитайки предимно на Саянския завод. Олег Дерипас­ка е президент на групировката, докато Чорни предпочита да е в сянка. Следват няколко размества­ния в алуминиевия гигант. През февруари 1999 г. някогашните му партньори решават да продадат активите си на компания, близка до "Сибнефт". Още тогава се знае, че зад нея стоят милионерите Ро­ман Абрамович и Борис Березовский. От своя страна те поддържат изключително близки отношения със съдружника на Чорни Олег Де­рипаска. Така през април 2000 г. се стига до създаването на "Руски алуминий", която контролира над 75% от пазара на метали в Русия. В нея Майкъл Чорни също държи акции, според източници от "Сиб­нефт".

Майкъл Чорни -приятели и съперници

Името на тримата братя Ми­хаил, Лев и Давид постоянно е свързвано с руската мафия. Те са герои в почти всички книги за пре­стъпността в бившата СССР. Според медиите в Русия настъплението на фамилия Чорни в алуминиевите заводи е било съпътствано от серия поръчкови убийства на директори в предприятията. Твърди се, че една от жертвите е близкият до Майкъл Вадим Ясафов.

В разследване на швейцарската полиция от 1996 г. се казва, че Майкъл Чорни е близък до руската престъпна групировка "Солнцевская" и боса й Сергей Михайлов - Михас. Смята се, че покрай него Михаил Семьонович има чести контакти с известните престъпни герои Япончик, Тайванчик и Малевский. Докладът посочва, че Чорни е съдружник с Япончик в "Транскомидитис инк.", който контролира чрез "Блонд мениджмънт груп", също регистрирана в Ню Йорк.

Другият фактор за успеха на Чорни, въпреки скандалната му репутация, са

връзките с известни политици

Сред тях е Шамил Тарпищев, бивш треньор по тенис на Борис Елцин и спортен министър. Майкъл е много близък и с Олег Сосковец - първи вицепремиер на правителството в Русия до 1996 г.

Майкъл Чорни: "И как ми е помогнал Олег? Сосковецниказва: "Вървете, помогнете, изкарайте "Уралелектромед" от калта. Аз отговарям: "Дай лицензии за износ на мед и ще се захванем." "Не се притеснявайте, ще дам", пазва той. Вложихме 40 млн. долара и изгубихме. Сосковец се покри.

Михаил Семьонович е покровителстван и от сегашните политици на Русия, твърдят световни медии. Италианският вестник "Република" пише: "Представител на клана Чорни на всеки три месеца се среща с руския президент Путин в Кремъл. Държавният глава се съвещавал с осемте фамилии, които държали 85 на сто от 64-те най-големи предприятия в Русия." Според изданието руската система в

икономиката позволявала на Чорни да натрупа големи капитали извън страната. Средствата периодично се прехвърляли към финансови дружества в Лихтенщайн, Люксембург и Швейцария, докато не се получели от Москва указания за използването им.

Майкъл Чорни: "Ако сега бях в Русия, щеше да има още един олигарх от първа вълна. Въпреки че с моя характер едва ли бих станал олигарх. Не обичам да играя в такива игри. Ако играех, нямаше да имам проблеми."

Преследваният Майкъл Чорни: "Самотен съм! Бягахме от съветската система, защото тя беше ненормална. Но се оказа, че Западът също е изкривена система."

След Русия Майкъл Чорни развива бизнес в Израел, Америка и страните от ОНД. Казва, че в Израел инвестициите, които прави, са около 10 млн. долара. Свързани са с интернет и високите технологии.

През 1999 г. израелският бизнесмен Гад Зееви купува за 640 млн. долара 19,6% от акциите на британската компания Cable&WireIess в израелския телеком "Bezeq". Част от парите получава като заем от различни банки. Чорни финансира останалата сума от сделката с кредит от 140 млн. долара. Майкъл Чорни признава: "По този начин получих правото от Гад Зееви след пет години да купя акциите на компанията на първоначалната им цена. А ако случайно се стигнеше до тяхното обезценяване, щях да мога да получа парите си обратно."

През пролетта на 2001 г. около сделката се разгорещява скандал. Чорни е заподозрян от правосъдните служби, че е кредитирал купуването на "Bezeq" с

"изпрани" пари

Според местните закони компанията на Зееви е трябвало да уведоми властите в Израел и за произхода на финансите, с които е платила акциите. През 2002 г. Майкъл Чорни е обвинен, че развива сенчест бизнес. Джейкъб Гаранти, представител на Министерството на правосъдието в Израел заявява, че Чорни е отговорен за пране на пари и възпрепятстване на съдебна-

та система. Обвинява го директно, че е използвал мръсни пари, за да ги превърти чрез сделката за израелския телеком. Въпреки това Гаранти уточнява: "Това са само първоначални резултати от разследването. Чорни и Зееви имат пълното право да отговорят на обвиненията и да се защитят. Ако съдът приеме техните възражения, няма да се стигне до процес." Дори и в подобна ситуация Чорни остава верен на себе си и отвръща на удара с удар: "Всичко това е пълен абсурд. Дори знам, че сега израелската прокуратура готви срещу мен още едно обвинение -твърди, че парите, които отделям за спортни мероприятия, всъщност са за определени политици. В замяна на това трябвало да получа определени преференции в бизнеса си. Това е нелепо, пълна лъжа."

Самотникът

Понякога Михаил Семьонович признава, че се чувства като подгонен дивеч. Твърди, че се е уморил да бяга и все да преследва някаква цел.

Майкъл Чорни: "Понякога на човек му се приисква да си помечтае за пенсия. Руските бизнесмени са толкова наплашени, че никой не иска достъпи тук (в Израел - б. а.). И за какво да идват - само да слушат, че аз съм мафиот-убиец. Някой е заинтересован да ми създава проблеми. А аз нямам време дори за децата си..."

Майкъл Чорни има два брака, от които му се раждат четири дъщери - Диана, Рина, Елина и Стефани. За жените казва:

"Те винаги са заемали голямо място в живота ми. От малък обичах да им помагам. Още в училище, та дори и в детската градина. Винаги съм имал много приятелки. Общуването с жени е голямо удоволствие. Тук, в Израел, ми се наложи да огранича контактите си. Като казвам общуване, имам предвид разговорите, а не физическата близост. Все едно съм като герой от предаването "Зад стъклото". Далече съм от близките си. Липсват ми. Сега разговарям с дъщерите си по телефона всеки ден. Щастлив съм, когато гласовете им звучат звънко. На съпругата ми е най-тежко. Усещам го, но се държи. Но такава ми е съдбата."

- Г-н Чорни, ако ви изгонят от Израел, а другите страни откажат да ви приемат, къде ще отидете?

- В Африка ще ида. Топло, хубаво. Съществува и Бразилия. Също хубава страна. Бизнес може да се прави навсякъде.

- Шегувате ли се?

- Във всяка шега има и истина. Ако Израел ме изгони, ще взема от ООН паспорт за човек без гражданство, Съществува такова, ще се наложи да поискам.

- А ако откажат?

- А как могат да откажат? Къде да се дяна? Да стана палестинец? Аз имам друга вяра.

Съмнителни приятели